Роден в известното търновско търговско семейство на Димитър Стоянчов и майка Зойка. Внук е на видния възрожденски деятел Стоянчо Пенев Ахтар. Стоян Д. Стоянчов завършва мъжката гимназия в родния си град през 1889 г. По предложение на бащиния му братовчед генерал Сава Муткуров Стоян заминава като степендиант на военното министерство да следва медицина във Франция. През 1897 г. се дипломира в Парижката медицинска академия, след което се връща в родния си град и започва работа като военен лекар. През 1905 г. се оженва за Екатерина Теодорова, сродница по майчина линия на Алеко Константинов.
Като военен лекар д-р Стоянчов участва в Балканската и Междусъюзническата война. След войната работи като дивизионен лекар в Пета дунавска дивизия в Русе. Взема участие и в Първата световна война, от която се връща болен от тропическа малария. След оздравяването си се уволнява и връща в родния си град. Тук продължава да работи като лекар в Търговската гимназия, лекар е и на телеграфопощенските служители и на трите фабрики в града — макаронената, бирената и за брашно. Получил е много ордени за граждански и военни заслуги.
ЛИТЕРАТУРА:
1. ОИМ, В. Търново, архив В. биография, написана от дъщеря му Жива Мутафова
Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр. 336
Доктор Стоян Димитров Стоянчов, най-големия син на Димитър Стоянчов. Роден в гр. Велико Търново на 17 септември 1872 г. Първоначално и гимназиално образование получава в родния си град. Тогавашният военен министър, търновчанина генерал Муткуров издействал стипендия на Стоян за следване медицина. Завършил университета и специализирал по венерически болести в Париж. След това изслужил военната си служба в родния си град и постъпва на служба в Сливен. Не е имал влечение към военната служба, но като стипендиант но Военното Министерство бил задължен и постъпил като санитарен подпоручик в 18 пехотен Етърски полк гр. Велико Търново. През 1904 г. произведен вече капитан е назначен за гарнизонен лекар в същия град, на която длъжност остава до 1914 г. С 18 пехотен полк е бил във войната 1912-1913 г. Като подполковник в 1914 г. бива назначен за лекар на 5 пех. Дунавска дивизия в гр. Русе, с която е бил във войната 1915-1918. В 1919 г. отива в запаса и се установява на частна практика в родния си град. Умира на 3 декември 1929 от инфекциозна бронхо плевмония следствие на пясък в жлъчката. Оженва се за Екатерина Николова Теодорова на 26 април 1905 г. Второто му дете Жива се ражда, когато бил на война пред Чаталджанската позиция срещу Цариград. По характер сантиментален, сприхав и боязлив. Прекалено едър (1.90, тежък 120 кг), без физическа издържливост и несръчен. Към 1912 г. косата от темето му окапва. След войната 1913 г. започва да страда от стомах и дотогавашен гастроном вече заживява на диетична храна. Честен и интелигентен. Рисува и пее добре. Пушил тютюн до заболяването. Починал през 1926 г.