Стоянчо(Стефан) Пенев (Пенювич) Ахтар

Stojan Ahtar

Стоянчо(Стефан) was born in 1806.  Стоянчо(Стефан)'s father was Пеню and his mother was Стойна. He had two half-brothers and a half-sister, named Парашкев, Димитър and Райда.  He died at the age of 54 in 1860.

• General Notes

  СТОЯН (СТЕФАН) ПЕНЕВ АХТАР (1806 - 20 юни 1860). Роден в Търново, в семейството на Пеню и Стойна, които притежавали много стари книги, и след смъртта на баща му, майката ги предава на Стоян.
  Учи в гръцкото училище. До 1838 г. за неговия живот и дейност няма сведения. След нея той е известен като ахтарин. Търгува с лечебни билки. В неговата „Вещепродавница" се събират родолюбиви търновци, за да разменят мисли по народните работи. Води кореспонденция със съвременниците си Константин Фотинов, Георги С. Раковски, Н. Х. Палаузов, Ан. Кипиловски, с руския пътешественик Виктор Григорович, с П. Р. Славейков, П. Кисимов, Цвятко Радославов и др. Стоянчо Ахтар се е ползвал с уважението на съгражданите си. Застава начело на движението на еснафите да се отделят от турците и да създадат своя самостоятелна еснафска организация. През 1840 г. те успяват да извоюват тази самостоятелност. Ст. Ахтар е един от радетелите на движението за църковно-духовна независимост на българския народ. През 1851 г. Стоянчо Ахтар застава начело на едно ново народно движение — срещу произволното облагане на нов тежък данък върху лозята (дюлюмлюк) от правителството, движение, което имало революционен характер. Ахтар бил арестуван и затворен в Цариград. След няколкомесечен престой в затвора е освободен. Името му е свързано и с изграждането на „Тайното общество" от Раковски по време на Кримската война.
  Стоянчо Ахтар е един от първите ревностни събирачи на старини за славната история на средновековна България. В своя дом съхранява старинни ръкописи, преписи от Паисиевата история, монети, пергаменти и др. За известно време му е поверен и Еленския препис на Паисиевата история и той организира създаването на нови преписи от него. С негово съдействие се появяват преписите: през 1847 г. на П. Р. Славейков и Христо Драганов, през 1844 г. на Кънчо Стоянович, през 1846 г. на Тодор Шишков.
  Ценни ръкописи и монети Стоянчо Ахтар притежавал още през 1842 г. По това време в Търново дошел Константин Фотинов и двамата родолюбци споделят общата си загриженост за българското културно-историческо наследство. По искане на К. Фотинов Ахтаря започва още по-ревностно да събира старини - свидетелства за българското средновековно минало и да ги изпраща за обнародване в списание „Любословие" и др. издания. През 1842 - 1845 г. Ахтар бил един от най-дейните сътрудници на основателя на. българския периодичен печат Константин Фотинов. Преписката между двамата разкрива, че Ахтар се е грижел за осигуряването на спомоществователи от Търново и за разпространението на “Землеописаниео” и списанието на Фотинов и на много други български книжовници. Стоянчо Ахтар притежавал сребърни, бакърени и една златна българска монета. Между монетите имало и такива сечени от Цар Иван Александър, Иван Шишман, Светослав и др. Притежавал и една желязна плетена ризница и от майка си сребърни ченгели (пафти) с изображение на крепостта Царевец. Още по-ценна е неговата сбирка от старинни ръкописи, които привлекли вниманието на учения Виктор Григорович, на К. Фотинов, Г. С. Раковски, Н. Хр. Палаузов. Благодарение на ревностните му грижи в сбирката му се оказват “Синодика на цар Борил” и „Царственик" подарен от бащата на Ст. П. А. Робовски, някога притежание на поп Дойно. “Царственика” Ахтаря изпраща в дар на А. Кипиловски в Румъния, който имал намерение да го обнародва, но по-късно Робовски узнава, че ръкописът изгорял при един пожар в Букурещ. Ахтар притежавал и друг ръкопис „Филатка", съдържащ важни сведения за българските владици - този ръкопис той изпраща на Фотинов през 1843 г. с надеждата да го отпечата. От кореспонденцията с К. Фотинов се вижда, че Ахтар му изпраща също монети и други неща, които желаел за народна полза да бъдат обнародвани. Най-голямата заслуга на Стоянчо Ахтаря е откриването на Синодика на цар Борил, първостепенен извор за Средновековната българска история от ХVІ век. Ахтаря преценил значението му го поверява чрез Н. Хр. Палаузов на българския просветен кръг в Одеса около Васил Априлов, който предоставя новите сведения от “Синодика” на първите слависти Ф. Успенски, А. Хилфердинг, Спиридон Палаузов, Димитър Мутев и др. Така Ахтаря спомогнал с откриването на Бориловия Синодик научния свят да получи нови доказателства за българската средновековна държава – обстоятелство, което подкрепя националното движение за църковна и политическа независимост. Синодика на цар Борил. За идването си в Търново В. Григорович отбелязва, че е намерил славянски монети, а лично Стоянчо Ахтар му е показал 10 сребърни, между които и една от българския цар Станислав. По думите на М. Г. Попруженко, към 1845 г- за Ахтар е казано: „Большой любитель паметников родной старини и многие из них бережно хранил".
  Делото на Ст. Ахтар е оценено още от съвременниците му. През 1852 г. Славейков, като отпечатва списъка на спомоществователите си, отбелязва с особена почит името на „родолюбивия и многострадалний за народното добро Стефан Пенюв Ахтар".
  След Освобождението за неговата дейност в научната литература пишат проф. Иван Шишманов и Юрдан Трифонов. (Шишманов, Ив. Избрани съчинения в два тома, т. 1, Българско възраждане. Под ред. На Г. Димов, С., 1965, 282-285; същият Константин Фотинов – СОНУНК, кн. ХІ, 1894.
  
  Маждракова-Чавдарова, Огняна  Възрожденецът Стефан Пенев Ахтар, София, Народна просвета, 1985 (копие с автограф)
  Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр.  175-177
  ЛИТЕРАТУРА:
  1.    Стоенчев, Л. Д., Ст. П. Ахтар, Общ. в. В. Търново, бр. 10—11—12, 8 юни 1928, с. 83, 86.
  2.    Григорович,  В., Сб. БАН, кн. VI, 1916, с. 180—183.
  3.    Раковски, Г. С., Архив т.  II, С.,  1957, с., 52—53, писма до Раковски 1841—1850.
  4.    Маждракова-Чавдарова, Огняна  Един от първите търновски възрожденци — Стефан П. Ахтар  (1806—1860), в. В. Търново, май 1979, с. 9. Изд. на общ. комитет.
  
  Конобеев, В.Д. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. София, Наука и изкуство, 1972, стр. 286-287;325; 364.
  В Търново живеел и работел по същото време и приятелят на Г.С.Раковски и П.Р.Славейков – Стефан Пенювич Ахтар, колекционер на старинни ръкописи, ръководител на движението на занаятчиите през 40-50-те години. (Архив на Г.С.Раковски, т.2, стр. 53)
  През 1851 г. В Търновски окръг преминала вълна от народни движения на градската беднота и на занаятчиите против произволното облагане на българското население с тежки данъци. Движението ръководел Ст. Пенювич Ахтар (Архив на Г.С.Раковски, т.2, стр. 53; П. Кисимов, Исторически работи, Пловдив, 1897, стр. 79)
  Според предложението на Н.Х.Палаузов разпределението на силите в Северан България имало следния вид.....За Търново се предвиждало там да работи Стефан Пенювич Ахтар (1806-1860), който, както видяхме, по време на своето учителствуване още през 1851 г. Станал ръководител на движението. Като негов помощник се предлагало да бъде изпратен студентът от Московския университет Николай Михайловски, който бил назначен за директор на Търновското училище.
  Под влияние на вътрешните и външните фактори политическата програма на българската буржоазия претърпяла по-нататъшна еволюция. Изследванията от последно време ни доведоха до следните изводи. В България възникват политически групировки под различни названия: в Свищов – под ръководството на Апостол Конкович, в Трявна и Габрово – на Петко Славейков, Кънчо Кесариев; в Търново – на Ахтар Пенчевич, Цариград – на Г. С. Раковски. През 1853 г. Се създава “Тайно общество” от Г.С.Раковски. От всички документи на тези организации може да се направи изводът, че политическите им искания се свеждали до това, българите “да се ползуват наравно с всички народи с всички права и привилегии както църковни, така и граждански”.
  

Details of Стоянчо(Стефан)'s family with Киряки Стоянова Пенева