Из “Моите спомени” на Султана Рачо Петрова, София 1991
Женен по едно нещастно стечение на обстоятелствата за дъщерята на генерал Салабашев, той завлича прекрасната млада жена в нещастия, за които той е в голямата част виновен. Така стояха работите, когато един следобед жената на Петрини, Мара дойде да ме посети…. Мара ми се оплаква от своя живот, от нескончаемите борби и тревоги, които тя по неволя трябва да дели със своя мъж и ме помоли да извикам мъжа ù, Николай Петрини, да го посъветвам и му спомня за съществуването на жена и деца. Николай Петрини не познавах до този час. Знаех, че преди години е бил много близък в нашия дворец. Съгласих се да поговоря с него. Мара ми разкри и силните упреци, които се сипят върху нея катадневно от баща ù и брата ù – и двамата български офицери, умерени и добри патриоти. Разбрах борбата, която изпълваше душата на младата жена, и обещах, че всичко ще направя, за да накарам Петрини да се откаже от грешния път, по който беше тръгнал. За мъртвите не обичам да говоря. Ако не мога да разкажа добро, предпочитам да мълча. Ще разкажа само последователно срещите и разговорите ми с Петрини.