Стефан Карагьозов (1818-1878)
Роден в Присово, Велико Търновско, в семейството на бакалина Недьо Карагьозов. Учи в търновското килийно училище. Първоначално започва търговия с бакалски стоки, които си доставял от Цариград. Със средства на дядо си, чорбаджи Кръстю Момчоолу (Кръстю Момчев), за кратко време натрупал капитал. В съдружие с търговеца х. Павли Иванов открива търговска кантора в Цариград. Увеличените капитали му дали възможност да построи фабрика, първоначално в съдружие с представителя на италианската фирма Д. Викенти, а след няколко години като самостоятелен собственик. Освен преработката на пашкули, фабриката му произвеждала и спирт. В съдружие с брат си Д. Карагьзов и Ангел Гиргинов откриват отделение за производство на бира, а по-късно построяват парна мелница в м. Дервеня. Клон на фабриката Карагьозов открива и в Габрово. Той ръководел и контролирал домашното производство на коприна в Търново, Горна Оряховица и др. Натрупал огромно богатство.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Пътеводител н В. Търново и околността му В. Търново, 1907, с. 82м;
2. Г. Козаров Един крупен стопански деец и българското възраждане, сп. Българска мисъл, 1934, кн. 4-5, с. 262-271 и сл.: М. Москов, Начало на индустрията.
3. П. Цончев Из стопанското минало на Габрово, С., 1929р с. 329;
4. НБКМ - БИА ф-49, а.е. 96, л. 79
Бележити търновци С., БЗНС, 1985
Според Н. Каранешев : Той е един от първите основатели на "търновската индустрия". Фабриката му, известна под името "Каргьозовата фабрика" е произвеждала "тежки брашна, хлебен спирт" печени пашкули (коприна)". Ст. Карагьозов е имал няколко срещи с дякона Васил Левски във фабриката си. Помагал му е парично и му съдействал за изплъзването му от ръцете на турските заптии". - с. 141
В спомените на Филип Стоянов-Симидов - През 1862 г. влизал в мезлиша: В мезлиша тогаз влизаха: Стефан Карагьозов, Георги Кабакчиев и Илия Попов, добри българи, които пошушваха на доверено лице, щом се появеше някоя опасност в конашките кръгове". - с. 127
Дойчев, Любомир Левски в светлина. Лични спомени и отзвуци от спомени. Извори за биография. С., Тончо Цоневски, 1943, с.141
През втората половина на ХIХ век една от най-забележителните и противоречиви личности в Търново е бил индустриалецът Стефан Карагьозов. Когато през 1871 година Феликс Каниц влязъл при търновския паша, до него седял "Карагьозоглу, българин интелигентен на вид с лице изразяващо самочувствие." Той бил "не само собственик на мелници, предачници на коприна и т.н., но и първият християнски чорбаджия в Търново и маувин, т.е. помощник на пашата." По- нататък Каниц посочва, че фабриката на Карагьозов в махала Марно поле е била "великолепна", с "копринена предачница, мелница и спиртна рафинерия, задвижвани с пара и водна сила, отклонена от Янтра. "Докато разглеждахме тази дори за европейските мащаби значителна фабрика заключава Каниц отново се почудихме на постиженията на обикновените български майстори, издигнали постройките и създали няколко смислени уреда..."
Мащабният строеж на фабричния комплекс, започнат през 1860 година, бил завършен на следващата 1861 година. Както се вижда от някои стари снимки, това е бил обширен ансамбъл от сгради, централната от които е имала огромни за времето си габарити и четири етажа. Виждат се характерните за майстора тухлени декоративни дъги над прозорците от първото ниво.
В новия кодекс на търновската митрополия е вписано завещание на Стефан Карагьозов, с което задължава наследниците си да го "погребат в градината на фабриката срещу кьошка". По-нататък той изисквал да "изпратят във Венеция един от най-добрите" му портрети, "за да се изработи моят образ от мрамор и тоя паметник да се постави на голямия хаус (в случая фабричен корпус б. а.), според особения му план."
арх. Николай Тулешковр Майстор Никола Фичев