КРЪСТЮ НЕДЕВ МОМЧООЛУ (неизв. - 25 юли 1870).
Името му липсва в "Енциклопедия на българската възрожденска интелигенция" (1988), то не е застъпено и в сб. "Бележити търновци" (1985), макар той напълно да заслужава това. И го дължи най-вече на усилията си за изграждането и утвърждаването на българското училище към храма "Свети Николай" през 40-50-те години на XIX век. Личните средства, които предоставя, не го нареждат сред най-щедрите меценати - отбелязани са негови дарения от по 1000 гроша. По-важни и показателни са резултатите от ролята му на дългогодишен "епитроп", на "надзирател" към училището...
Кръстю Недев Момчоолу - търговец и продължител на състоятелна търновска фамилия, се обвързва с развоя на българското просветно дело в момент, когато то започва да се освобождава от частния, "килийния" си облик и се насочва към общинските, взаимоучителните форми. Тогава той става "епитроп", "надзирател" за школото към храма "Св. Николай", разпорежда се с имуществото му, с набирането на нови средства и на учители. Името му срещаме като спомоществовател на възрожденски издания, под писмата, които търновчани изпращат до Зографския манастир и съборния старец х. Викентий за подпомагане на мъжкото и девическото училище в старопрестолния град. Една част от документите в "Кодекса" на Митрополията и през 50-те години също включват сред авторитетните свидетели и неговото име.
Очевидно е, че в началото на обществената си дейност Кръстю Момчоолу изразява родолюбивите пориви на своето време. Би трябвало да се отчете неговият дял в утвърждаване на новобългарското училище през 40-те години, усилията, които полага за създаването на прилична учебна сграда, за привличането на способни учители. По-късно сред градската общност тръгват подозрения за неговата лоялност и добро стопанисване и изразходване на общите средства. Стига се до конфликт, до своеобразен съд, отразен в документите на Митрополията. В "Протокол" с дата 9 март 1850 г., подписан от епископ Неофит, четем, че "енориашите от търновската църква "Св. Николай" са поканили Кръстю Момчоолу да даде отчет за 12-го-дишното си епитропство. В отговор той им заявил, че понеже сметководните му книги изгорели през време на пожара, не може да стори това. Обаче по съвест им казва, че през време на своето епитропство е похарчил от дохода на енорията 187 000 гроша за неизбежните дългове на църквата... Енориашите са счели за достоверно устното изложение на Момчоолу, който от своя страна обещал, че ще пази братското разположение към своите събратя и не ще храни към никого от тях враждебно чувство..." И следват подписите на 27 представители на тър новското гражданство, сред които са: иконом поп Георги, Янко Евстатиев, Евстатий х. Николов, х. Минчо х. Цачев, Лука х. Параскевов, д-р Марко Павлов, Стефан Ахтар и др.
В "Регистъра" на църквата "Свети Николай" е записано, че Кръстю Момчоолу е починал на 25 юли 1870 г. В нейния двор е и погребан. Прощално слово произнася протонотарий Димитър Самоводски - добре познаващ заслугите и делата му.
в книгата Храмът "Св. Николай" Велико Търново под обкщата редакция на акад. Иван Радев, ВТ, изд. ПИК, 2003, с.54-56