От малка уча пиано. Станах добра пианистка. Вземах участия в много концерти, забави, вечеринки като солистка и акомпанирах на много наши съграждани певци, цигулари. Като завърших 12 клас на Търновската гимназия девическата в 1920 година, имах желание да продължа музикалното си образование във висше музикално училище. Баща ми не одобри това ми желание, казвайки старата поговорка "Цигулар къща не храни" и ме записа в новооткрития тогава "Свободен университет" в отдел Търговия и Финанси. След едногодишно студентстване намерих, че това не е за мен и напуснах. Прибрах се в Търново. Занимавах се с пианото. Моят братовчед Димитър Иванов, който за мен беше не само братовчед, но брат и много добър приятел, пееше много хубаво. Обичаше да му свиря, пишеше ми ноти. Прекарвахме повече време в музициране, пеене. Придружаваше ме в компания с други приятели и приятелки на екскурции на кино, на театър, където наблюдавахме театралната дейност на другия ми братовчед Косю Кисимов и другарите му, млади артисти: Христо Войводов, Димитър Панов, Цанко Янков, Петър Шекерджиев, Аесн Русков, на когото акомпанирах при пеенето му.
В 1922 г. се въведе І девически трудов набор (през времето на Ал. Стамболийски). Моята повиквателна заповед беше да се явя на трудова служба при домакина на офицерското събрание. Службата беше четири месеца. Работното време беше като на чиновниците от 8-12 и след обед от 2-6 часа. Работата ми беше да номерирам книгите във военната библиотека и да направя нови каталози.
След дълги лутания, най-после реших да постъпя в аптеката на вуйчо си Илия Златев, като аптекарска ученичка. След две годишна практика и посещаване на аптекарски курсове в София, ръководени от добри лектори, на 2 март 1928 г. се проведоха изпитите в София в Министерството на народното здраве, в химическия институт и в Александровската болница. Получих свидетелство, че се утвърждава в степен помощник аптекар. Така че аз станах четвърти аптекар в нашия род след Янаки Златев, Никола Златев, Илия Златев и моята милост. Щях да продължавам професията си и да следвам фармация в Франция, но майка ми се разболя тежко, безнадеждно и аз останах, за да бъда при нея до последните й дни. Наскоро се омъжих за Виктор Константинов, търновски държавен адвокат, с когото преживях много щастлив съпружески живот цели 45 години.