Никола Янакиев Златев

Nikola J Zlatev

Никола was born on September 10th, 1843.  He died at the age of 73 in 1916.

• Death Notes

  Раждане - според История на Велико Търново, с. 626; в Бележити търновци е посочена годината 1836

• General Notes

  Роден в семейството на недипломирания лекар и аптекар Янаки Николов Златев
  Никола Златев учи във взаимното и класно училище в града, а после следва фармация в Италия. Бил изключително музикално надарена личност и се върнал от Италия с много инструменти и документи — (право да свири на тях). Фармация не завършил, заради което баща му отново го изпраща да учи в Цариградското медицинско училище.
  След завръщането си той помагал на баща си в аптеката, основана през 1854 г.
  Наследил аптеката на баща си, но сам не работел в нея, а аптекар бил Игнат Бергер от Лвов, австрийски поданик.
  Никола Златев владеел гръцки, латински, френски, италиански, немски и руски езици, и есперанто. Той композира химна на Търново — музиката на песента на хаджи Минчо. Автор е на други песни. За него съвременниците казват: „Аптекаря Никола Златев бивш волапюкист, когото почти всички наричаха фа милярно „Добрият бай Кольо" ... беше един от редките фигури на движението. Честен той обичаше всичко напредничаво и щедро подпомагаше добрите начинания. На негови разноски всякога плащаше със зланти наполеони ..." От тези думи се разбира, че Н. Златев е привърженик на всичко ново и прогресивно. По негова инициатива през 1884 г. в Търново се основава първото Българско ловно-рибарско дружество. Също по негова инициатива през 1891 г. пак в Търново се създава едно от първите есперантски дружества „Фулмо" (Светкавица), с което се полагат основите на организирано есперантско движение в града.
  След учредяване на лигата (съюза) на българските есперантисти Никола Златев подарява 100 златни франка и е избран за почетен член на лигата.
  Никола Златев участва в обществено-политическия живот. Избран е за депутат на III и IV Велико Народно събрание.
  ЛИТЕРАТУРА:
  1.    Иван   Сокачев,   История   на  ловно-рибарската   организация   „Сокол",С., 1939.
  2.    П. Хитров, Есперанто и един есперантски живот, С., 1929, с. 11—19.
  3.    Сп. Лумо, бр. 10, 1907, с. 1.
  4.    Алманах на българската конституция, Пловдив, 1911, с. 666, 718.
  
  Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр.  305
  
  
  Разпростряла се с фактите и личностите си в границите на две столетия, фамилията Златеви има за център фигурата на Никола. На фона на предходниците и обкръжението си Никола Златев е наистина най-колоритната личност, прекарала бурен и неуседнал живот, наситен с много превратности и артистизъм. Роден е на 10 септември 1843 г. и отрано се посвещава на музиката - от простата свирка твърде скоро преминава на "скъпа цигулка", взема уроци при специален учител, свири по сватби, интересува се чрез чужденци от ноти и нотни ръкописи. С лекота усвоява възможностите на 14 музикални инструмента. Със своята пристрастеност "заразява" и другите около себе си. Всъщност става дума за един семеен оркестър, чийто спектакли и изпълнения обаче едва ли са оставали затворени само зад домашния зид. Документалният разказ ни убеждава, че пред себе си имаме свидетелства за трайната практика на едно музикално ядро в духовния живот на града: Никола Златев - цигулка, брат му Йордан (Фаню) - флейта, сестра му Анастасия - китара, зет му Сава Фичев - флейта, сестра му Тинка - китара, съседът им Иван Йонков Канарчето - кавал.
  В напрегнатия си бохемски живот през 60- 70-те години къде ли не е бил търновчанинът Никола Златев?
  В началото ще го срещнем да търси сполука в Цариград и Атина. По-късно с цигулка и флейта ще го открием в Седмоградско (Унгария) и Виена, в италианските градове Милано, Павиа и Бергамо. И навсякъде, покрай опитите си да получи образование (в университетите на Виена и Павиа), или да стане търговец на бубено семе - дава израз на бохемските и артистичните си нагласи, на превързаността си към музиката, като свири в различни оркестри, посещава многократно концертите на Миланската "Скала". Трудно е да се прецени колко българи преди Освобождението са били сред зрителите и слушателите на "Ла Скала", но със сигурност знаем, че един от тях е Никола Златев. По време на престоите му в Италия го завладява още едно изкуство - фотографията, на което също посвещава много време и енергия.
  И за Никола Златев настъпва часът на умората, на отегчението от всичко чуждо, на носталгията по роден дом и роден край. Завръща се окончателно в Търново - от една страна да продължи бащиния аптекар-ски занаят, от друга - да работи като фотограф, да се включи в театралната трупа към чит. "Надежда". Но все така изцяло отдаден на музиката. Тогава ще се сближи отново със Стефан Стамболов - вече изтъкнат революционер, с Иван Панов Семерджиев и Цанко Дюстабанов от Габрово, с Михаил х. Славчев и Паскал Николов...
  Не искам да правя прибързани изводи за многостранната дейност на Никола Златев на фона на обществения живот на Велико Търново - за проявите му на музикант, театрал, фотограф. Очевидно е, че той е сред най-ярките и артистично устроени личности на своето време. До голяма степен историята на музикалното дело в града - в смисъл като музикална култура, като привързаност и готовност чрез нея да изразиш същността си - би могла да се възстанови, като се има предвид и неговата роля. Ако вярваме на останалите в ръкопис спомени на негов потомък (инж. Н. Методиев), трябва да приемем, че Никола Златев някъде около 1870 г. внася първото пиано в Търново. Ето как биографичните бележки представят факта: "Най-напред, като се върнах от Италия кандардисах Кръстя Карагьозов да купи пиано. Той се съгласи и аз го "дикирдисах" от Италия. Когато пристигна това пиано, моят живот малко се промени. Намериха се много любители и любителки да свирят. И след като се установих вече аптекар, докато се оженя, всичкото ми свободно време отиваше по оркестри". В статия, посветена на делото му, е казано и другото: "Н. Зла тев е автор на две композиции - "Търновски марш" и "Златев марш". Той пръв нотира песента за известния великотърновец Хаджи Минчо... Вероятно има и други творби, но не са запазени" (Вж. Ил. Николова, "Н. Златев и неговият принос към историята на музикалното дело във В. Търново", сп. Музикални хоризонти, 1997, кн. 5-6, с. 120). Ето как гледа на въпроса за "Хаджи Минчовата песен" Звезделин Цоне'в: "Автор на тази песен е бащата на известния наш проф. Васил Н. Златарски - Никола Златарски. Музиката е написана от бащата на аптекаря Илия Н. Златев, Никола Златев, търновец, който е бил капелмайстор на арабската музикална команда на квартируващия по това време в Търново арабски полк... Първият оригинал на тази песен ... се пазеше от покойния проф. В. Н. Златарски" (Вж. Старини из българска земя, 1937, с. 143. Невярно е свидетелството, че Н. Златев е бил капелмастор на арабския полк).
  С още по-голяма сигурност твърдението за първенствуващата роля на Никола Златев се отнася за фотографията като изкуство. Нека не забравяме, че именно той го развива и пренася в Търново в края на 60-те и началото на 70-те години. Нужно е да се намерят снимки, излезли от неговата ръка, за да се узакони и добие гражданственост неговата първенствуваща роля. В семейния летопис е казано, че някои от тях са с уточнението на латиница, че е фотограф в Милано, а на визитната картичка от по-късно време е: "Никола Златев светлописец, Търново". В спомените си внукът му Илия Златев отбелязва, че и през 1941-1942 г. негови фотоси били напълно запазени. За съжаление, днес, въпреки усилията ми, не можах да попадна на снимки от ръката на този първи фотограф в старопрестолния град.
  В ръкописната биография на Н. Златев е отредено съвсем малко място на участието му в театралния живот на читалище "Надежда": "Иванчо х. Павлиев Иванов беше ми близък другар. Той ме кандардиса един път да си обръсна мустаките, за да представлявам Геновева. На първото представление бях аз Геновева, а на второто беше Сенка Панайотова, която по-после се ожени за Иван Фичев - генерала". Името му наистина се среща сред първата група търновци, която през зимата на 1870 г. се заема с постановката на "Многострадална Геновева". По-късно, на Т. Шишков, като председател на читалището, и на Никола Златев е възложено да се запознаят с две нови драми - "Зла жена" и "Покръщението на Преславския двор", за да ги представят и да вземат съгласието на каймакамина във връзка с тяхното поставяне. През есента на 1871 г. той се оказва сред участниците и в реализацията на комедията "Криворазбраната цивилизация".
  Както личните свидетелства, залегнали в ръкописа "Животът на аптекаря Никола Златев", така и факти от други спомени и архиви разкриват артистичната природа на тази възрожденска личност. С проявите и присъствието си той наистина обогатява панорамата на духовния живот в старопрестолния град.
  Радев, Иван История на Велико Търново ХVІІІ-ХІХ век,2000, 626-630

Details of Никола's family with Андони Н. Златева