General Notes

САВА АТАНАСОВ МУТКУРОВ (4 декември 1852 - 3 март 1891). Роден в семейството на бакърджията Атанас Муткуров. Брат на Петър А. Муткуров, участник в Хаджиставревата буна 1862 г., заточеник. Учи във взаимното и класно училище в родния си град, а след това във военното медицинско училище в Цариград. От 1870 до 1872 г. учи в Одеското военно училище. Остава на служба в руската армия. През 1876 г. взема участие в Сръбско-турската война в сраженията на 16 и 17 септември.
След войната се връща в Русия. Зачислен е в 25-ти волински полк. По време на Руско-турската война 1877/78 г. преминава Дунав заедно, с войските на ген. Драгомиров. За кратко време остава на служба като офицер в Свищов, а после взема участие в боевете при Шипка. Награден е с ордени „Св. Стани слав" и „Св. Ана". През 1879 г. е зачислен в 21-ва пловдивска дружина. На 12 август 1881 г. е произведен в чин капитан. От 16 март 1882 г. работи като директор на администрацията и жандармерията в главния щаб. През 1885 г. е командир на Айтоската дружина. Взема участие в Съединението и Сръбско-българската война, 1885 г., като се сражава при Цариброд и Пирот. Сръбско-българската война го заварва на турската граница, където е произведен в чин подполковник.
След детронирането на Ал. Батенберг подкрепя организаторите в контрапреврата, 1886 г., а след абдикацията на Ал. Батенберг на 26 август 1886 г. е назначен за втори регент заедно със Ст. Стамболов и П. Каравелов. От 30 август 1887 г. до 1891 г. е министър на войната в кабинета на Ст. Стамболов. Извършва реорганизация на българската войска и я превъоръжава с пушки система „Манлихер" образец 1885 г. По-късно е произведен в чин генерал-майор. Той е първият български генерал след Освобождението.
ЛИТЕРАТУРА:
1.    Пътеводител на В. Търново, В. Търново, 1907, с. 67.
2.    Симеон Радев, Строители на съвременна България, С,, 1973, с. I.
3.    К. И. Българо-сръбската война 1885 г. С., 1888, с. 122.
4.    История на Сръбско-българската война 1885 г., С., 1925, с. 32 и 216.
5.    в.  Търновската  конституция,  Средец,   18  ноември   1885,  с.  4.
6.    НБКМ—БИА —ф —342. .
П. Топалов, Борбите на българския народ за    демократично устройство и независимост на  България   (1878—1894), Исторически преглед,   1946, с. 4—5, с. 465, 467.

Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр.  322

виж д-р Стоян Димитров Стоянчов