Учи във взаимното и класното училище в родния си град, а сетне в Атина. Когато през 1862 г. се завръща в Търново, заварва младежите да се готвят за въстание. Излиза с четата на хаджи Ставри в Балкана. След разбиването й е заловен заедно със Стат Димчов, Никола Кинтишев, Трифон Момчев, Симеон Димитров и др. и откаран в Цариград. Още по пътя се разболява и въпреки грижите на майка му, която отишла в Цариград с молба да го прехвърлят в болница, след продължително боледуване умира в цариградския затвор на 24 години. Брат е на военния министър Сава Муткуров.
** ЛИТЕРАТУРА:
1. Сп. Поборник-опълченец, Русе, 1898, кн. З, с. 6.
Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр. 148