Съдружник на Петър Пипев. Активен член на търновското читалище "Надежда".
Включва се в обществения и политически живот в града. Замогнал се като търговец и открил катнтори в Цариград и Виена. След Освобождението е избиран за общински и окръжен съветник. Бил училищен настоятел. През 1894 г. е избран за народен представител в ІV и V ОНС, а в следващите години - и във ВНС (Велико народно събрание). Близък другар и съидейник е на Стефан Стамболов. (ОДържавен Архив, В. Търново, ф-931, оп. 1, а.е.501, л. 1-4)
Михал Рачев
(по случай 15 годишнината от смъртта му)
Един от старите скромни ратници при изграждането на нова България, чийто лик се намира между ликовете на заслужилите търновски граждани в историческото читалище на гр. В. Търново, е покойният Михал Рачев. Той произлиза от рода на Димитър Халачина Смилоулу и е роден в гр. . Търново на 8.ХІ.1844 г. След завършване на първоначалното образование в родния си град, едва единадесет годишен, той постъпва в търговската къща на вуйка си Илия Поповъ Папазоулу. През 1861 г. той участвува вече като съдружник в къщата на вуйка си, а през 1865 г. се сдружава с Петър Пипев за търговия с манифактура. Новата търговска фирма с успех си създава търговски връзки с Виена и с Цариград, които градове често посещавали. През 1872 г. търговската фирма се разтурва и всеки един от тях търгува по отделно. През 1870 г. Михал Рачов се оженва за Ефросина Стоянчова от рода на стария търновчанин Никола Клъсченина. От брака им се родили пет деца. От тях състоятелният Михал Рачев можал да изпрати тримата си синове в странство, за да завършат висше образование по инженерство, по архитектура и по медицина. Синът му Радослав завършва инженерство в Мюнхен, служи дълго време по постройката на железниците, бил е началник на отделението, пом. кмет на София, редактор и сътрудник на технически списания. Синът му Александър завършва медицина в Бордо, специализира по бактериология, бил е началник на бактериологическия институт. Синът му Илия завършва архитектура в Мюнхен. Той е дългогодишен преподавател в техническото училище. Дъщерята му Недялка се омъжва за учителя, художник и литератор Минчо Ханджиев, а дъщерята му Златка - за дивизионния генерал и флигел-адютант на НЦВ Княза - Панайот Бърнев.
Сам Михал Рачев се занимавал с обществен работи. Връзките му с търговците във Виена и Цариград и пътуването му в чужбина са спомогнали да се издигне и прояви като добър ратник в епохата на възраждането на България и в първите години след освобождението. Той е спомогнал за постройка на историческото читалище на гр. В. Търново и за уредбата му. Бил е окръжен съветник, общински съветник и училищен настоятел. През 1884-1894 г. той е народен представител в ІV-то и V-то обикн[овено] Народно събрание. Това е бил през бурните времена, когато Княжеството е преживявало тежка криза: сръбско-българската война, абдикацията на Княз Александър, скъсване отношенията ни с Русите, регентството под водачеството на търновския патриот Стефан Стамболов, избора на Княз Фердинанд и пр. Михал Рачев е съмишленик и другар на тогавашните министър председател Ст. Стамболов и с убийството на на Ст. Стамболов на 6.VІІ.1895 г. представа й обществата дейност на Михал Рачев.
Окръжен Държавен Архив Търново, фонд 931, опис 1, № 501
Йордан Христов Кулелиев, учител и културно просветен деятел В. Търново
Дело № V-4
Михаил Рачев - по случай 15- год. От смъртта му статия от неустановен автор - със снимка на М. Рачев.
През 1904 г. Михал Рачев напуска гр. В. Търново и установява търговската си къща в София на ул. Леге. Тука продължава търговията си - манифактура - до 1908 г., когато по преклонна възраст напуска търговската си дейност. Починал е на 10.Х.1927 г. на 83 годишна възраст.