ХРИСТО ДОНЕВ - ТАМБУРАТА
1854 - 1876
Роден в търново. Син на дребен търговец-кърджия и продавач на църковни одежди и книги. Учи в класно училище в родния си град. Заедно със Ст. Стамболов учи в духовната семинария в Одеса. (Учили заедно и в класическата гимназия в Търново - спомени на Филип Стоянов Симидов - Дойчев Любомир Левски в светлина, С. 1943, с. 125). Двамата се връща и се включват в работата на местния революционен комитет. В продължение на една година обикаля селата и подготвя народа за въстание. Посещава селата на запад от шосето Търново-Русе, както и някои в Севлиевския край. В неговия дом се събират революционерите, за да обсъждат въпросите за въстанието. Макар недъгав (бил парализиран с дясната ръка и крак) той е един от най-разпалените буйни младежи, дори ходи в Букуреш за купуване на оръжие. Неговата голяма любов към народното дело и готовността да участва в борбата проличава в дните преди избухване на въстанието. След общото събрание в Горна Оряховица и след арестуването на Ив. Панов и Г. Измирлиев, Петър Пармаков идва в Търново да си прибере багажа от хана на Бяла Бона и се отбива при Христо Донев, като му предава записка от Ст. Стамболов. Последният го уведомява за провала и му нарежда да не излиза с чета. Въпреки това Христо Донев заминава с Пармаков за Мусина и участва в събранието, което се провежда там. Избран е за член на военния съвет на четата на поп Харитон, с която тръгва. Загива в сражението при Дряновския манастир. За саможертвената му готовност по-късно Ст. Стамболов написва следните стихове:
Роден сакат, а сега болнав,
не заминавай за боя:
"Не, мамо, аз ще замина,
макар да съм болнав и слаб.
Нека пример водят от мене,
юнаците на този народ!
да видят и те да се стреснат,
да ги обземе трепет и срам".
ЛИТЕРАТУРА:
1. Ст. Стамболов, стихотворение Христо Донев, в. Нова България, 1876, бр. 94 от 19 август.
2. П. Франгов, Белочерковската чета в Дряновския манастир през 1876 г., Търново, 1909, с. 349.
3. Тодор Лука Лефтеров 1852-1972, Сборник по случай 120 г. от рождението му, Варна, 1973, с. 58
Бележити търновци, С., БЗНС, 1985, с. 197.