General Notes

Роден в заможно търновско семейство. Учи в родния си град, където завършва класното училище.
Известно време учителствува в Гюргево и Кълъраш. После завършва аптекарство в Букурещкото медицинско училище. Включва се в подготовката ла Априлското въстание, 1876 г. Заедно с Д. Горов остава в Гюргево като представител на комитета и съдействува на революционерите за прехвърлянето им във вътрешността на страната. Подпомага ги при купуването на оръжие. Особено активно Янко Ангелов сътрудничи на дейците от Първи търновски революционен окръг, за което свидетелства кореспоненцията му със Стефан Стамболов и Иван Панов Семерджиев, Никола Обретенов, Сидер Грънчаров. В писмата си Янко Ангелов се подписва с името на русенския туркофил Ив. Чорапчиев и псевдонима „Аврамов".
Кореспондент и настоятел е на в. „Нова България" в Гюргево през 1877 г. През 1876 г. е секретар на БЦБО (известно още с името Българско благотворително дружество „Кирил и Методий").
След Освобождението се установява в Русе, където на 21 април  1878 г. наема първата общинска аптека, основана през 1867 г. Той е първият български дипломиран магистър-фармацевт управител на аптека. Избиран е за народен представител.
През 1889 г. е назначен за началник на аптечната част на гражданската дирекция и член на V медицински съвет. За кратко време е учител в Лясковец. Един от първите основатели на аптечно дружество в България.

ЛИТЕРАТУРА:
1.    Априлско  въстание,  Сборник документи,  т.   I,  С.,   1954,  с.   114,   143,.159, 184, 214.
2.    Салватор Израел,  Янко Ангелов,  фармацевт,  участник в  Априлскотовъстание сп. Фармация, 1966, № 5, с. З—4.
3.    Зв.   Ганчев,  Янко  Ангелов  Маринов,   Бележити   събития   и  дейци  в.нашето здравеопазване, С., 1968, с. 20.
4.    Жечка   Сиромахова.   Из   дейността   на   Русенския   революционен   комитет, кн. II, с. 62.
5.    Милко Христов, Българи глава вдигнали, С., 1970, с. 13.
6.    Б.  Вачев, Априлското въстание и аптечното дело в  България,  Фармация, 28, 1978, № 1, с. 48—51.
7.    Веселина Ганева,  Сред първите  бяха още...   Янко  Ангелов   (1.     II.1858—Х. 1895), Здравен фронт, XXXI, № 16, 17. IV. 1976.
8.    Елена   Сюпюр,   Българската   интелигенция  в   Румъния   през   Възраждането, С., 1982, с. 115.
9.    Българска  възрожденска  книжнина,  т.  I, №  60,  8813;  т.   II,  №  20,.105, и 20 937.

10.    Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в БИА, кн. I., С., 1973, с. 145—147.
11.    НБКМ — БИА, ф—223.
12.    Медицински сборник, С. 1898.
13.    Д. Донев,  Фармацевт — революционер, сп.  Фармация, XXXV,  1976, кн. 5, с. 61.

Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр.  204