Роден в заможното търговско семейство на Ангел Иванов, който оставя значително състояние на тримата си сина — Панайот, Янко и Боян.
Панайот учил във взаимното и класно училище в родния си град. После записва Роберт колеж в Цариград.
На 17 август 1878 г. Панайот Ангелов постъпва като войник във втори набор на освободена България, а на 9 ноември с. г. е бил изпратен във военното училище. На 10 май 1879 г. е произведен в чин прапорщик и назначен в сапьорска рота в Русе. Оттук започва неговата военна кариера, която завършва като началник на Дунавската флотилия.
През 1885 г. е командирован в управлението на Галваническата част в Петроград, а оттам в минната рота в Кронщад. В края на 1885 г. се връща в България и е назначен за командир на Портовата рота, а същевременно и завеждащ минното дело във флотилията. През 1886 г. е началник на флотилията и морската част, а през 1887 г. става командир на яхтата „Александър I". Награждаван е с орден „Св. Александър" — III ст. На 2 август е повишен в чин полковник. На 2. II. 1900 г. се уволнява поради заболяване. Отдава се на обществено-политическа дейност. През годините 1907, 1908 и 1909 е кмет на град Русе.
През 1919 г. заминава за Виена да се лекува, но там почива.
Материалното състояние на Панайот Ангелов преди войните е възлизало на повече от 1 милион лева. От него 10% дава на съюза „Юнак" и е образуван фонд на негово име. П. Ангелов е дарител на общината и училищата в Търново.
ЛИТЕРАТУРА:
1. ОДА, Н. Търново, Ф—29 К, оп. 1, а. е. 1, л. 563—565. 2. Д. Лазов, Панайот Ангелов, Здраве и сила, г. XIX, 15 януари 1923, бр. 10, с. 77—79.
2. Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр. 309