Анастасия Златарска (1834-1906 г.)
Прекъснатото от смъртта ценно възпитателно влияние на даскал Никола върху по-малките му деца е било продължено от вдовицата му, баба ни АНАСТАСИЯ, дъщеря на видния търновски търговец Ганчо бечлията, т.е. Виенски, наречен тъй поради оживеното си търгуване с Виена.
...Зная само, че тя на младини е била грижлива към външността си, нисичка, но напета жена, умна, енергична, с подчертано достойнство в държане и походка. Зная също, че и на старост тя е била особено предана майка, дълбоко уважавана и обичана от всички свои, че всяка от снахите й се е стремяла да я привлече към своето семейств, за да се облегне на нейната безрезервна майчина помощ. ОТ това, което баща ми и братята му споменават за нея и в писмата си, личи, че и тя е притежавала нежно и топло сърце и че всички дължат и ней както високо нравственото си възпитание и достойния си характер, тъй и умението си да обичат и да привързват другите към себе си.
Баба ми Анастасия почина в 1906 г. – повече от 30 г. След смъртта на мъжа си. Признателните й синове и дъщеря въплътиха своята синовна почит и скръб в един скъп, обз за двамата родители паметник в двора на Преображенския манастир. ....
Златарска-Тодорова, Кресна, Баща ми Васил Златарски, София, Наука и изкуство, 1975, Стр. 16