• General Notes

  Родом е от Търново.
  Всъщност основната част от присъствието на Илия Андреев в живота на търновската общност е свързана със скромната му роля именно на свещеник в църквата "Свети Николай". Но преди да се спра на нея, новоиздирени факти ни убеждават, че в по-ранни години са го занимавали и други идеи, залагал е и на други неща. Те ни подтикват да осъзнаем, че формирането му като личност вероятно става под въздействието на Раковски, че и той е от групата търновчани на 50-60-те години, които са привлечени от политическата програма на великия котленец.
  Не знаем с каква цел, но през 1861 г. Илия Андреев се оказва в Русия - най-вероятно с търговски задачи, като имаме предвид заниманията на бащата, или може би във връзка с намерението да продължи своето образование. Но това е времето, когато е особено актуален проблемът за преселване на българите в Бесарабия и в публичното пространство конфликтуват две гледища. Руската дипломация със свои поддръжници сред българската интелигенция агитира за осъществяването на тази политика, Раковски с други от съвременниците си разкрива нейната антибългарска същност. В този контекст имаме възможност да попаднем, на скромната намеса на занимаващата ни личност. Помага ни "Летописната книга" на читалището в Бяла черква. Там е запазен текстът на писмо от Илия Андреев Шишков-Терновец до белочерковчани, изпратено от Одеса на 18 октомври 1861 г. То подема идеи и усилия, които отвеждат към позициите на Раковски от това време, намерили израз в негови статии, в брошурата "Преселението в Русия или руската убийствена политика за българите" (Букурещ, 1861). Тогава той е нещо повече от изтъкната личност - цяла институция, която разполага с "щаб" от съмишленици в много краища на България. Така намираме основанията да видим Илия Андреев като един от скромните следовници на революционера патриот. Адресирано "До селяните в с. Горни турчета (Б. Черква)", ето какво четем в него:
  "Мили мои съотечественици! В голяма жалост и срам се намирам, като гледам, че много наши българи са дошли в пустата и проклета Русия с жените и децата си, да се населят тук в чуждата и пустата земя, са станали нещастни и са заприличали на цигани. Е тука се горко разкайват защо са си оставили своето мило отечество, своите достове, ниви, лозя, ливади, стада. Вси с глас те плачат и горчиви сълзи проливат, като помислят, че по-напред, когато са нахождали в Отечеството си, са били Щастливи, богати, здрави и весели, а сега горките българи, на полето без къща, без пари, без дрехи. Децата им плачат голи, боси, гладни, а майките им си късат космите и роптаят на злощастната си съдба...
  Мили мои съотечественици! С всичко сърце и душа Ви моля - послушайте моя глас, вардете се вие и кажете на другй наши братя да се вардят от руските лъжливи агенти(консули) Изгонвайте ги измежду вас. Защото такива агенти са станали причина да погибнат тия наши братя българи.
  Като нямам време да се разпростирам... оставам ващ доброжелателний Илия Андреевич Шишков.
  г. Одеса
  18 октомври 1861 Илия Терновец Андреевич (печат)."
  Цялото писмо - включително и пропуснатите пасажи - е издържано в този дух, трупащо доказателства за незавидното положение на българите бежанци, които са обезлюдили Видинско. По своята насоченост то наистина отвежда към програмата на Раковски. Самият той доскоро е пребивавал в Одеса. Но в случая по-скоро заговарят неговите активни връзки с Търново, с част от тукашното гражданство.
  На откъслечни биографични и други факти около името Илия Андреев Шишков попадаме в "Кондиката" на В. Търновската митрополия, в записките на Киро Тулешков, в спомените на П. Кисимов. Първите преки свидетелства за самия Илия Андреев - все като дете и юноша, откриваме в спомоществователските към книги, отпечатани през 40-50-те години. Ако не в друго отношение, във връзка с биографията му те ни помагат а уточним няколко неща - за мястото и времето на получаване на начално образование, за степента на интереса му към проявите на създаваната тогава възрожденска литература. Със сигурност трябва да приемем, че е възпитаник на училището към храма "Св. Николай". За първи път името му ("г-н Илия Андреов") присъства сред спомоществователите на книгата "Пра-вославное учение" на Иларион Стоянов от 1844 г., където след учителите Пеню Давидов и Никола Златарски е редът на "учениците истаго училища". По непонятни причини липсва в точния списък към "Писменица на славянския език" от Иван Момчилов от 1847 г. В сб. "Смесна китка"от 1852 г. на П. Р. Славейков името му е сред учениците на класното училище, непосредствено след името на учителя Никола Златарски. Спомоществовател е още на книгите "Писменник" (1853) и "Михал" (1853), издадени от Сава Доброплодни, на "Търговско ръководство" (1858) и др.
  Какъв период от време обхваща престоят на Илия Андреев Русия, днес е трудно да уточним. Единственият факт, който документира присъствието и нагласите му, е вече цитирано то писмо от 1861 г. Името му липсва сред коментираните като чащи се през 50-60-те години в руските учебни заведения на Южна Русия - още едно доказателство, че този престой по-скоро е бил свързан с търговски проекти и начинания. Не разполагаме с данни и за това, кога той отново се завръща в България.
  Вероятно посвещаването на Илия Андреев Шишков за свещеник в Търново става някъде в края на 60-те или в началото а 70-те години. Какви са причините да се насочи към тази професия, също няма как да узнаем. Но е показателно, че постъпва в храма "Свети Николай", където е заедно с няколко вече заслужили и авторитетни свещеници: протопоп Петко п. Николов, поп Стефан х. Гергинов, поп Иван Самоводски. Разбираме го от "Регистъра" на църквата, който е съхранен откъм 1867 г. В него едва от първите месеци на 1870-та за кръщавките и умиранията започваме да срещаме клишираните уточнения: "кръстих поп Илия Андреев", "кръстих аз поп Илия А. Шишков".
  От "Регистъра" на храма "Свети Николай" научаваме и точната дата, когато настъпва смъртта за отец Илия Андреев Шишков. Под датата 11 април 1876 г. там е отбелязано: "Предстяви ся раб Божий поп Илия." С това .то че ли се изчерпват наличните данни за този, останал анонимен до сега следовник от Велико Търново на революционера С. Раковски, продължил живота си сред своите съграждани като ревностен църковен служител в "Св. Николай".
  
  в книгата Храмът "Св. Николай" Велико Търново под обкщата редакция на акад. Иван Радев, ВТ, изд. ПИК, 2003, с.124-128

Details of поп Илия's family with <Unknown>