General Notes

Учи във взаимното и класното училище в родния си град. През 1859 г. учи в Одеската гимназия, а по-късно — в Ришельовския лицей. През 1866 г. става студент в Петербург в технологически институт. По време на ученическите си години в Одеса, когато Хр. Ботев е изключен от гимназията, Георги Смилов го приема в своята квартира. В биографията на Ботев е отбелязано, че той е дружил с Христо Д. Павлов, Йордан Брадел и Г. Смилов. За него Ботев отбелязва, че е завършил науките си с голям успех. След дипломирането си Г. Смилов се връща в България и постъпва учител в Сопот. През 1871 г. е избран за председател на местния революционен комитет. След една година се връща в родния си град.
През 1872 г. Г. Смилов открива фабрика в Търново за вакса и тоалетен сапун. Предприятието му е покровителствувано от турските власти. Производството му на вакса, обикновен и тоалетен сапун били твърде сполучливи, тъй като в официалните турски вестници „Турция" и „Дунав" ги рекламират и канят населението да купува тях, вместо вносните. Ламаринени-те кутийки за вакса (боя за обувки) били заменени от малки глинени бурканчета, направени от търновските грънчари. По време на Освободителната война 1877—1878 г. Г. Смилов е преводач в щаба на руските войски, а след войната става окръжен управител в Търново. Работи в комитета „Единство". През 1879 г. е окръжен уцравител в Софийски окръг, от 1881 — 1882 г. е директор на Врачанската гимназия, а после учител в Габровската гимназия до 1889 година. След това работи във Варна. Написва „Учебник по технология и ръководство по бояджийство", 1888 г.

1. Юбилеен сборник Александър Пенчев, Велико Търново, 1941, стр. 74 и 86
2. Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр. 57
3. Дойчев, Любомир Левски в светлина, София, изд. Тончо Цончевски, 1943, с. 279