• General Notes

  Учи във взаимното класното училище. Син е на халача Димитър Смилов. Неговата майка Ламбрини е една от основателките на женското дружество. Сестра му Мария Ж Попова е също видна общественичка и дарителка. Заедно със зет си Ангел Попов търгуват с бубено семе и често посещават Италия. Има сведения, че е бил в отряда на Гарибалди заедно с Теофан Райков от Карлово, Димитър Косовица (Общи), Коста Евтимов от Габрово, Георги Койчев от Охрид и др. Търгувал и с пашкули. Знаел добре италиански. В търговията напредва и част от капиталите си влага в индустрията: Заедно с А. Попов откриват фабрика за книги, а после за макарони и фиде, в местността “Дервента" в сдружение с Джорджо Момчев откриват през 1861 г. модерна парна мелница. Член: е на Търновския революционен комитет от 1869 г.
  
  Никола Смилов е известен и личен човек в града. Съвременниците му го описват като „зенгия . . . богат, добър  човек, винаги добре облечен". Притежавал личен файтон, покрит с червено кадифе. Файтони тогава в града притежавали освен него още Ангел Попов, Ст. Сарафиди, Д. Момчев и Тодор Василев. Кабриолети с по 1 или 2 коня притежавали доста хора в града, но файтони само тези. Активно се е включвал в живота на читалище „Надежда" и е избран за председател 1869—71 година.
  
  ЛИТЕРАТУРА:
  1. Никола. Димитров Смилов (Гарибалди), в. Надежда, бр. -12,- 15 рк-1943.
  2. Т. Янков, Гарибалди, Портрети: скици от миналото, Общ.   в. В. Търново, г. XIII, бр.: 21 10 юли.1936
  З. За  италиано-български  военни и  революционни  връзки   1849—19....-.в. Днес, бр-1047; 25 юли 1939
  4. Юб. С6. Александър Ст. Ненчев, :В. Търново;  1940,-С., 83—85
  5. Ал. Н. Жеков, На борците в Дряновския манастир, Търново, 1928, с. 60
  Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр.  107
  

Details of Никола's family with <Unknown>