Никола попВасилев Златарски

Nikola Zlatarski

Никола was born in 1823.  He died at the age of 52 on September 5th, 1875.

• Death Notes

  Радев, Иван История на Велико Търново ХІІІ-ХІХ век, 2000
  
  

• General Notes

  Роден в Златарица, Еленско в семейството на поп Васил. В родното си село получил първоначалното си образование, а от баща си изучил църковното пеене, което ;по-късно усъвършенствува в метоха•на „Рилския манастир" в Търново (намиращ се на Самоводския пазар). През 1838 г. Никола идва в Търново и учи в гръцкото училище при Захари Княжевски, после при учител Петко Николов, а след това учи в Габрово. Като ученик в Търново е протопсалт при гръцката митрополия, по-късно певец в новопостроената църква „Св. Никола". В Габрово през 1843 г. се сближава с учителя Цвятко Недев Самарджиев, с когото остава приятел докрай на живота си.
  В Търново Н: Златарски е известен с името „Даскал Никола или „даскалчето Златарчето". От 1859 г. .се подписва с името на родното си село „Златарски".
  През 1843 г. Никола Василев става учител в новопостроеното училище при църквата „Св. Никола", Същата година е изпратен в Габрово да изучи взаимната (бенланкастерска метода): Даскал Никола преподавал „най-точно и пълно ланкастерската  метода без никакви отстъпки или -пропуски, доставял всички необходими таблици от Габровското училище" - пише по-късно за баща си професор Васил Златарски.
  В свободното време Н. Златарски учил своите и тези на даскал Пеня Давидов ученици да маршируват в църковния двор и да пеят патриотични песни. Учил децата на “талим”, т.е. военно обучение, което търновските първенци забелязали и му направили сериозна забележка.
  За учителските години на Н. Златарски сведения дават негови другари и ученици като Найден Геров, Пандели Кисимов, Киро Тулешков, Тодор Шишков, Петко Славейков, Цвятко Самарджиев и др.
  Характерни са сведенията, които дава Найден Геров, който посетил Търновското училище с учител Н. Златарски. Той пише: писмото им е чудно, също като литографирано. Аз си изпросих от учителите два записа за памет." Това чудно писмо — пише проф. В. Златарски — се дължало на даскал Никола, който бил голям калиграф, особено на църковнославянски шрифт. Даскал Никола бил изключително взискателен към учениците си, а „за чистописание строго наказвал". Като учител отделял голямо внимание на пеенето. Учениците му Пандели Кисимов и Киро Тулешков относно обучението по пеене дават ценни сведения. В „Историческите си бележки" П. Кисимов отбелязва, че бил ученик на „многоучения даскал Пеня". Славата обаче на даскал Пеня споделяше и даскал Никола Златарски, музикословенейшия, защото знаеше псалтиката и даровит глас беше . . . даскал Пеню съчиняваше песента, а даскал Никола пригласяше мелодията й, разбира се, по тогавашните гръцки и турски напеви, според ритмите и такта. Златарски притежавал изключителни музикални способности, които проявявал не само при обучението на учениците, проявява и самостоятелно творчество, като съчинява църковни, светски, народни и училищни песни. „Даскал Златарски — пише П. Кисимов — изнамерваше пеенето и на школските песни и много-лествия, както и на всяка друга поезия. Прилягаше му. „Сред гражданите се ползува като уважаван и ненадминат „сладкопевец", „на сладкогласен църковен певец", наричат го „мусикословеснейши". Златарски полага началото на училищното хорово пеене. През лятото на 1844 г. създава първия български ученически хор, състоящ се от 15 ученика. За посрещането на султан Абдул Меджид през 1846 г. написва и разучава с учениците си специални песни, които по-късно са отпечатани в „Нови български песни" от хаджи Найден Йоанович Татарпазарджичанина. Тези песни са запазени и в оригинал в един осмогласник, притежание на Пеню Белчович, учител в Търново около 1847 г. (съхраняват се в ОИМ). Хорът на Златарски се проявява и при посрещането на митрополит Атанасий. На 20 декември 1846 г. хорът изпълнява „Многоя лета", а на 18 януари 1858 г. изпява поемата за възхвала на Атанасия, който спасил едно момиче на име Рада от насилствено потурчва-не. Хористът Коста Бонев (по-късно прочутия д-р Константин Бонев, лекар на Българското опълчение и пръв военен лекар след Освобождението) издекламирва поемата, съчинена от даскал Пеня Давидов, а хорът приглася напева. „Всички останали слисани и задоволени." „Това е първото въведено нещо, небивало друг път." Певческите дарования на Златарски стават известни далеч от Търново. На два пъти през 1849 г. е канен за певец в българската църква „Св. Стефан" в Цариград.
  Никола Златарски е близък другар с големия поет, публицист и учител Петко Р. Славейков. За тяхната дружба проф. В. Златарски пише, че почива на самообразованието, на четенето на руски книги и най-вече на единомислието по отношение на борбата срещу гръцките владици. За нея и двамата отделят много сили и време. Това ярко е изразено за нея и в писмото на Славейков до Н. Златарски. Между другото пише: „... Но знаеш ли, Колчо? Благодаря ти, помогна ми от сърце. Ние изпъдихме Неофита, двамата с тебе, да казва, кой каквото ще. Аз зная и вярвам и казвам, ние го изпъдихме, истина, че секи по силата си съдействува, но ние двамата изтикахме колата." Борбата срещу гръцките владици продължава и в следващите години. Никола Златарски е в центъра на тази борба, пише махзари и писма. От писмото на Никола Минчоолу с дата 12 март 1861 г. се разбира, че Златарски неуморно работи в борбата срещу гръцките владици. В него се казва: „Джанам, ти кога ще се напустнеш от това да гониш гръцките владици?" На 16 март 1867 г. след упорита борба търновци изгонват гръцкия владика Григорий. В комисията по проверка имуществото на митрополията е включен Н. Златарски. С неговия почерк на стр. 271 на митрополската кондика е вписан протоколът от проверката.
  На 21 март 1859 г. към митрополията е изграден „Редовен събор", т. е. постоянен съвет към митрополията. Членовете му са избрани от средата на членовете на общината — 14 души търновски първенци. За секретар на съвета е избран Никола Златарски.
  По това време Н. Златарски прави предложение за откриване на духовна семинария в Търново. Идеята е подкрепена от х. Димитър х. Ничов (хаджи Мишон), който отделя големи суми. От 1858 г. за секретар на българската община е избран Никола Златарски, който се включва активно в културния живот на града. Макар и не много млад, той е един от учредителите на читалище „Надежда". Избран е за негов касиер. На следващата година активен член на читалището станал първороде-ният му син Александър. С писмо от 10 януари 1871 г. той прави предложение — читалищните общества, за да допринесат по-голяма полза, трябва да обединят усилията и подчинят дей ността си на централното дружество. До известна степен тази идея е осъществена от търновското читалище „Надежда", което играело ръководна и обединяваща роля на читалищата в окръга.
  С активната си учителска дейност във взаимното училище, със създаването на първия ученически хор, с дейността си в читалище „Надежда", като секретар на градската община и на Редовния събор на митрополията, както и с участието си в борбата за независима българска църква Никола Златарски се изявява като бележит възрожденски просветител, общественик и книжовник. Извеснто време е ковчежник (касиер) в беледието (официалното кметство в града). Редактира „Свиток Богоматери или молитва просветая Богородица", 1862.
  ЛИТЕРАТУРА:
  1.    Иван Д. Шишманов, Нови студии из областта на българското възраждане, Сб. БАН, кн. XXI, 1926, с. 322.
  2.    Васил  Николов  Златарски,   Бележки  върху  биографията   на  даскал Никола поп Василев Златарски, ръкопис, сега съхраняван в ОДА   В. Търново.
  3.    Йордан. Кулелиев, Никола поп Василев Златарски, Общ. в. В. Търново, бр. 23, 30 ноември  1935, с.   182; от същия  автор —    в.  Надежда, бр.7, 1 юли 1943.
  4.    Из архива на Найден Геров, кн. II, Пловдив, 1914, с. 941.
  5.    Я. Кисимов, Историческите работи, Моите спомени, кн.  I,  Пловдив, 1897, с. 30.
  
  6.    Киро  Тулешков,  История  на  Великотърновското  училище.  Училището преди и във времеот на Н. Златарски, Общ. в. В. Търново, бр. 12, 15 юни 1936, с. 87.
  7.    Нови  български песни,  издадени от Хаджи Найден  Иованович Татарпазарджичанина, Белград, 1851.
  8.    Н.   Чилев,  Старата Търновска  кондика  на  търновската  митрополия, сп. на БАН, кн. III, С., 1912, с. 162.
  9.    П. Линее, Музикални материали от възрожденската епоха сп. Българска музика, 1961, кн. 9, с. 14.
  
  10.    Ст. Коледаров,  Наши бележити  съграждани,  Общ.  в.  В.  Търново, бр. 2, 1 юли 1927, с. 11.
  11.    ОДА, В. Търново, ф. 65, оп. 1, с. 274.
  12.    Т. Николов, Проф. В. Златарски, Общ. в. В. Търново, бр. 25,    10 септември 1936.
  
  Бележити Търновци, 1985, БЗНС, стр.  111-114
  

Details of Никола's family with Анастасия Н. Златарска