Син на Д-р Васил Хаджистоянович - Берон (племенник на д-р Петър Берон). Роден в Болград, следвал и завършил медицина във Вюрцбург. Впоследствие специализирал по кожни и венерически болести. Той е основоположник на Клиниката по кожно-венерически болести при Висшия медицински институт в София. По негов почин се основава дерматологично дружество, дерматологично списание и се устройва венерически диспансер и отделение за проучване на кожната туберкулоза, проказата и други тропически болести. По-важни негови публикации са: Върху съвременното състояние на въпроса за "Lichen" и изложение на един случай на "Lichen ruber planus et acuminatus" - Летописи на лекарския съюз в България, 10-11, 1909; Върху "Xeroderma pigmentosum" - пак там, кн. 3, 1904; Туберкулозата на кожата и на видимите лигавици - София, 1926; Обща дерматология - София, 1926; рапорт по дейността на на ІІ Международна конференция против лепрата в Берген (16-19 август 1909) и нужните мероприятия за ограничаване лепрата в България - София, 1910; Специална дерматология и венерология - София, 1933. Съпруга на проф. д-р Богомил В. Берон е търновката Светозара Попилиева. Техният син Весил завършил правни науки и като доцент в юридическия факултет при софийския университет "Климент Охридски" заболява и умира в разцвета на силите си при операция от апандицит.
инж. Панайот Дончев Родът на д-р Петър Берон Спектър 71 Книга за наука, техника и култура, С., Изд. Народна младеж, 1971, стр. 223-224